Винаги се е твърдяло че мъжете са по добри лъжци или поне е така известно, всъщност това не е вярно, аз съм мъж и за това знам че не е така. Самото устройство на мъжката психика не е устроена да бъде потенциален лъжец, който и да твърди обратното е лъжец и сега ще се опитам да го докажа.

 Мъжът лъжец ли е? 

Разбира се че не е, напротив в това отношение той е ангелче, но жената е професионалист в това отношение. Колкото и да се опитваме , нашите лъжи са толкова детински че веднага ни разобличават. Всъщност тук изниква и един парадокс, лъжец е този който е хванат да лъже т.е. той не е могъл да излъже, ако беше успял никой нямаше до го нарича лъжец нали. 

Жените са наистина професионалисти в това отношение и природно и технологично са по екипирани от мъжете ето защо:
Момчетата от малки не чувстват нужда да лъжат - просто нямат нужда, защото бащите им ги пускат навсякъде, учат ги да псуват, да играят карти, до определена възраст тичат голи у дома и т.н. но на момичетата не им е позволено, постоянно са под наблюдение, примерно бащата: Виж дали си е в стаята; Не може да излизаш с тази рокля; Вечер се прибираш в девет най-късно и т.н.. 

От ранна детска възраст механизмът за лъжи се задвижва и мозъкът започва да фунционира в тази насока.

 Пример:

 - Къде беше дъще?

 - Бях у Мира тате, уф и сутиена ми е останал у тях! 

Е сега да сравним някой който е раздвижвал този механизъм от пет годишна възраст и някой който се налага да го използва след 25 годишна възраст - е няма място за сравнение. Ще пресъздам примерен диалог и вярвам че някои може да се припознаят в него. Когато попиташ нещо, мъжът се опитва да отговаря на въпроса с въпрос, един вид увърта но се получава нещо забавно и никак не изглежда достоверно. 

 Тя: 

- Стояне видели са те в хотел Парадайс с някаква руса жена?

 - Кой, кой ти каза?(не е ли тъжно) 

- Не увъртай, видели са те? 

- Кой ме е видял, кой го казва това, кой хотел каза? 

Забележете и двата отговора завършват на въпросителна, какво означава това: Загазил си! Много жалък опит за печелене на време.

 Ако намерите женски прашки на бюрото на мъжа и го попитате:

 - На кой са тези прашки? 

 Отговорът би бил: 

 - Какви прашки? 

 И си придава такава физиономия сякаш си няма и представа от създаването на прашките и за какво се използват изобщо. Ако все пак макар и да нямаме право на такива въпроси но за да е правилен примерът попитате жена: 

- Видели са те с някакъв мъж в лобито на хотел... 

Жената без дори да трепне така ти изяснява случая, чак от създаването на хотела, през архитектурата му до момента в който си казваш:

 - Аз съм най голямата пречка за развитието на туризма в България.
Толкова изкусно те убеждава, че накрая в теб не остава и нотка от съмнение, дори съжаляваш си задал подобен въпрос. 

Тя за това е създадена да убеждава, а ние горките мъже да бъдем убеждавани.