Още топли
сряда, 10 февруари 2016 г.
- Никой да не мърда, парите са на държавата, но животът си е
ваш!
Всички послушно лягат на земята и никой не се противи - това
се нарича "Промяна на мисленето"
Или още се нарича промяна на привичният начин на мислене.
В това време една от клиентките на банката е легнала върху
масата с разчекнати крака.
Обирджията крещи отново:
- Събери си краката, това не е изнасилване а обир! - това се
нарича професионализъм,
съсредоточаваш се върху това което правиш в момента.
Обирът минава безпрепятствено и обириджиите се прибират в
скривалището си. По-младият е завършил гимназия, а по-възрастният напуснал след
6-ти клас.
Младокът предлага да преброят парите, но възрастният го спира
с думите:
- Няма нужда така или иначе довечера ще кажат по новините
колко сме взели! - нарича се опит.
В днешно време опитът е много по важен от една хартиена
диплома.
След като обирджиите управителят на банката казва на шефа да
се обадят в полицията, но той го спира с думите:
- Те така или иначе взеха доста пари, нека и ние приберем
едни 10 милиона никой няма да разбере! - това се нарича да яхнеш вълната.
Управителят е развълнуван от идеята и иска всеки месец да ги
ограбват поне по един път - нарича се освобождаване от проблемите.
Личното щастие е по-важно от успеха в кариерата.
По новините същата вечер съобщават че от банката са
откраднати 100 милиона.
Обирджиите знаят че парите са много по малко и ги броят
неколкократно за се убедят отново и отново.
Оказва се че те рискуват живота си за 20 милиона, а шефът на
банката с лека ръка прибира 80 милиона - обирджиите осъзнават,
че е много по изгодно да завършиш образование и да станеш
шеф на някъде отколкото престъпник.
Изводът е че "Знанието е по ценно от злато".
Управителят е много щастлив, след като успя да си възвърне
загубите на борсата от преди няколко месеца.
Нарича се - възползване от възможността, поемайки риск.
В такъв случай кои са истинските обирджии?
неделя, 7 февруари 2016 г.
Има сайтове които ви грабват с дизайна си, има и такива които са неугледни на външен вид но предлагат дадена услуга, да речем сайтовете за въпроси и отговори. Те до известен смисъл заместват форумите защото са доста по лесни за ориентиране и също голям плюс е че докато във форумите сума ти народ (къде компетентен къде не толкова) се старае да ви отговори, то при сайтовете за въпроси и отговори се подразбира че само компетентни хора ще ви дават отговори.
Другият минус на форумите е че повечето не предлагат вариант да си качиш фото снимка, колко неудобно нали. Вероятно има доста плъгини но нищо не може да замести един сайт за качване на снимки, с неговите функции и улеснено навигиране из отделните секции, както и подредба на албуми и така нататък.
Важно е също да има възможност за качване на неограничен брой снимки, както и колко голяма може да бъде снимката, голям плюс е сайтът да позволява качване на снимки в различни разширения - било JPEG, PGN или GIF.
Има доста сайтове които предлагат тези опции но трябва да се вземе под внимание още един фактор и той е - времевият фактор. Няма как вие да си качите снимките и да ги споделите в определени форуми или където прецените и след време сайтът да го няма, заедно със снимките ви. За това трябва да се избере сайт който е издържан във времето и може да се разчита че след 5 години все още ще съществува.
Голям проблем при качване на снимки може да бъде и моментът когато поискате снимката ви да бъде видяна свободно от повече хора, а някои сайтове не позволяват това.
Примерно искате да качите снимките си и сайтът автоматично да генерира код който да вградите във форум или в друг сайт, трябва всеки сайт където се качват снимките да генерира автоматично кодове за вграждане във различни формати за различните платформи.
Най-обичат да се снимат младоженците, защото това може би е един от най вълнуващите моменти в живота на всяка двойка, ако не броим раждането на наследниците им, тогава всеки кадър е важен и бива заснет или филмиран. Но рано или късно тези сватбени снимки трябва да бъдат споделени с близки, роднини, приятели или ако щеш с целият свят, защото това е един прекрасен момент който заслужава да бъде споделен.
Вярвам има стотици сайтове за споделяне на снимки но поради изброените по горе причини не е редно да си качите снимките в първият появил се в Гугъл, предлагаме ви Free Image Hosting като плюсовете му са следните:
- Лесно качване на снимки, с което би се справило и дете.
- Многобройни разширения и формати на качваните снимки
- Приятен дизайн на самия сайт.
- Допустим голям размер на качваните снимки, до 5 мегабайта.
- Възможност за разглеждане на други снимки.
- Възможност за сваляне на снимките ви в реален размер с един клик.
- Възможност да разгледате снимките си в детайли (zoom).
- Класифицирани категории.
- Бързо преглеждане.
- Възможност за споделяне в 18 социални мрежи с един клик.
И не е само това, може би най лесният и приятен сайт където човек може да сподели снимките си, като не сме на 100% сигурни, може да има и по-хубави, но за България е този.
петък, 20 февруари 2015 г.
понеделник, 3 март 2014 г.
Гумата на един човек се спукала точно пред лудницата.
Човекът свалил спуканата гума но не щеш ли и четирите
болтчета на гумата се търкулнали в шахтата за дъждовните води.
Погледнал през решетката, нито следа от болтовете. Седнал и
започнал да мисли какво да прави.
Междувременно един луд който наблюдавал ставащото през
цялото време се провикнал през решетките:
- Приятелю какво си се замислил?
- Не питай, спуках гума тук и докато я сменям изпуснах
болтовете в шахтата.
- За такова елементарно нещо ли мислиш - просто свали от
останалите гуми по един болт и така всички ще имат по три болта, спокойно ще те
закарат до някой монтьор.
На човека му се сторила логична идеята и го послушал.
Тръгвайки си викнал на лудия:
- Каква работа имаш в тая лудница бе човек ти си супер умен?
- Приятелю ние сме затворени тук от лудост - не от глупост!
сряда, 18 септември 2013 г.
Собственикът на лотарийния билет го е забравил в магазина от който го е закупил, от къде може да знае, че билетът му ще спечели колосалните 4,7 млн. евро. Човекът който е намерил билета го е върнал на държавните институции, кметът на Ла Коруня започнал разследване за откриване на истинският собственик, кметът също така се шегува че е може би единственият който търси милионер за да му даде пари, а не да му иска.
Как точно е намерен билетът преди една година не е известно за момента той се намира в Бюрото за изгубени вещи.
Ако собственикът на билета не бъде открит до 2 години то според закона в Испания той се дава на човека който го е намерил.
петък, 6 септември 2013 г.
Бай Ставри на 50 години реши да си купи кола и да пенсионира балканчето.
С новата придобивка - бяла Жигула тръгва да се прибира за село, но не щеш ли иначе здравата руска машина се развалила по пътя.
Спира на банкета и отваря капака на двигателя и докато се опитва да разбере какъв е проблемът до него спира лъскаво Ферари:
— Здрасти чичка, какво и е на колата? Ако искаш да те издърпам до някой сервиз.
Бай Ставри много се зарадвал на това предложение. Закачат Жигулата зад Ферарито но младежът предупредил:
— Аз обичам да карам по бързичко, ако видиш че ускорявам пусни аварийките и ще намаля!
Бай Ставри:
— Добре!
Колите тръгват. След известно време Ферарито започва да ускорява 60-80-100, Жигулата пуска аварийки и Ферарито намаля.
След няколко километра Ферарито пак ускорява и след отново пускане на аварийки намаля скорост.
По някое време до Ферарито се доближава Ламборджини:
— Да се дърпаме ли??
Ферарито:
— Какъв е облога?
— По нататъка има бензиностанция, който пристигне втори пълни резервоара на първия.
Ферарито кима в знам на съгласие и надпреварата започва. 120, 140, 180, 220...
През това време двама катаджии както винаги скрити в храстите, съобщават в централата за състоянието на пътната обстановка:
- Г-н Капитан тук става нещо много странно! Три автомобила се състезават.
Едно Ферари и Ламборжини карат един до друг с над 300 километра в час, а зад тях една бяла Жигула пуснала аварийките и иска да ги изпревари!...
Цена за А категория
неделя, 25 август 2013 г.
howtodetectaliar.com |
Винаги се е твърдяло че мъжете са по добри лъжци или поне е така известно, всъщност това не е вярно, аз съм мъж и за това знам че не е така. Самото устройство на мъжката психика не е устроена да бъде потенциален лъжец, който и да твърди обратното е лъжец и сега ще се опитам да го докажа.
Мъжът лъжец ли е?
Разбира се че не е, напротив в това отношение той е ангелче, но жената е професионалист в това отношение. Колкото и да се опитваме , нашите лъжи са толкова детински че веднага ни разобличават. Всъщност тук изниква и един парадокс, лъжец е този който е хванат да лъже т.е. той не е могъл да излъже, ако беше успял никой нямаше до го нарича лъжец нали.
Жените са наистина професионалисти в това отношение и природно и технологично са по екипирани от мъжете ето защо:
Момчетата от малки не чувстват нужда да лъжат - просто нямат нужда, защото бащите им ги пускат навсякъде, учат ги да псуват, да играят карти, до определена възраст тичат голи у дома и т.н. но на момичетата не им е позволено, постоянно са под наблюдение, примерно бащата: Виж дали си е в стаята; Не може да излизаш с тази рокля; Вечер се прибираш в девет най-късно и т.н..
Момчетата от малки не чувстват нужда да лъжат - просто нямат нужда, защото бащите им ги пускат навсякъде, учат ги да псуват, да играят карти, до определена възраст тичат голи у дома и т.н. но на момичетата не им е позволено, постоянно са под наблюдение, примерно бащата: Виж дали си е в стаята; Не може да излизаш с тази рокля; Вечер се прибираш в девет най-късно и т.н..
От ранна детска възраст механизмът за лъжи се задвижва и мозъкът започва да фунционира в тази насока.
Пример:
- Къде беше дъще?
- Бях у Мира тате, уф и сутиена ми е останал у тях!
Е сега да сравним някой който е раздвижвал този механизъм от пет годишна възраст и някой който се налага да го използва след 25 годишна възраст - е няма място за сравнение. Ще пресъздам примерен диалог и вярвам че някои може да се припознаят в него. Когато попиташ нещо, мъжът се опитва да отговаря на въпроса с въпрос, един вид увърта но се получава нещо забавно и никак не изглежда достоверно.
Тя:
- Стояне видели са те в хотел Парадайс с някаква руса жена?
- Кой, кой ти каза?(не е ли тъжно)
- Не увъртай, видели са те?
- Кой ме е видял, кой го казва това, кой хотел каза?
Забележете и двата отговора завършват на въпросителна, какво означава това: Загазил си! Много жалък опит за печелене на време.
Ако намерите женски прашки на бюрото на мъжа и го попитате:
- На кой са тези прашки?
Отговорът би бил:
- Какви прашки?
И си придава такава физиономия сякаш си няма и представа от създаването на прашките и за какво се използват изобщо.
Ако все пак макар и да нямаме право на такива въпроси но за да е правилен примерът попитате жена:
- Видели са те с някакъв мъж в лобито на хотел...
Жената без дори да трепне така ти изяснява случая, чак от създаването на хотела, през архитектурата му до момента в който си казваш:
- Аз съм най голямата пречка за развитието на туризма в България.
Толкова изкусно те убеждава, че накрая в теб не остава и нотка от съмнение, дори съжаляваш си задал подобен въпрос.
Толкова изкусно те убеждава, че накрая в теб не остава и нотка от съмнение, дори съжаляваш си задал подобен въпрос.
Друг пример, понякога нали питаме жената до себе си:
- Как изглеждам?
- Много си хубав!
Този отговор никога не греши, и никога не рикошира и винаги уцелва целта.
Ако все пак в нас има дори малко съмнение:
- Ама наистина ли съм хубав?
- За мен си много хубав!
За нея ти си хубав, но за другите няма гаранция или с други думи докато си около нея винаги ще си хубав. Толкова си хубав че спокойно може да прехвърлиш апартамента в Бояна на нейно име, а и виличката в Свети Влас. Не трябва да сме толкова наивни но сме такива, просто така сме устроени.
Тя за това е създадена да убеждава, а ние горките мъже да бъдем убеждавани.
Абонамент за:
Публикации (Atom)